оспорели

Речник на българския език

1. оспорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оспорели е производна форма на оспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оспорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оспорели е производна форма на оспоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).