осолявало

Речник на българския език

1. осолявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осолявало е производна форма на осолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осолявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осолявало е производна форма на осолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осолявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осолявало е производна форма на осолявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осолявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осолявало е производна форма на осолявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).