осолявал

Речник на българския език

1. осолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осолявал е производна форма на осолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осолявал е производна форма на осолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осолявал е производна форма на осолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осолявал е производна форма на осолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).