осолило

Речник на българския език

1. осолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осолило е производна форма на осоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осолило е производна форма на осоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).