осолили

Речник на българския език

1. осолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осолили е производна форма на осоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осолили е производна форма на осоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).