осолила

Речник на българския език

1. осолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осолила е производна форма на осоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осолила е производна форма на осоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).