осолил

Речник на българския език

1. осолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осолил е производна форма на осоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осолил — мин. деят. св. прич. м. р.

осолил е производна форма на осоля (мин. деят. св. прич. м. р.).