основополагало

Речник на българския език

1. основополагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

основополагало е производна форма на основополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. основополагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

основополагало е производна форма на основополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. основополагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

основополагало е производна форма на основополагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. основополагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

основополагало е производна форма на основополагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).