основополагала

Речник на българския език

1. основополагала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

основополагала е производна форма на основополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. основополагала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

основополагала е производна форма на основополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. основополагала — мин. деят. св. прич. ж. р.

основополагала е производна форма на основополагам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. основополагала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

основополагала е производна форма на основополагам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).