основополагал

Речник на българския език

1. основополагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

основополагал е производна форма на основополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. основополагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

основополагал е производна форма на основополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. основополагал — мин. деят. св. прич. м. р.

основополагал е производна форма на основополагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. основополагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

основополагал е производна форма на основополагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).