оснежавал

Речник на българския език

1. оснежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оснежавал е производна форма на оснежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оснежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оснежавал е производна форма на оснежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оснежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

оснежавал е производна форма на оснежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оснежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оснежавал е производна форма на оснежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).