осмучела

Речник на българския език

1. осмучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмучела е производна форма на осмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осмучела е производна форма на осмуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).