осмучел

Речник на българския език

1. осмучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмучел е производна форма на осмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

осмучел е производна форма на осмуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).