осмукало

Речник на българския език

1. осмукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осмукало е производна форма на осмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осмукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осмукало е производна форма на осмуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).