осмукали

Речник на българския език

1. осмукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осмукали е производна форма на осмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осмукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осмукали е производна форма на осмуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).