осмукала

Речник на българския език

1. осмукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмукала е производна форма на осмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

осмукала е производна форма на осмуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).