осмукал

Речник на българския език

1. осмукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмукал е производна форма на осмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмукал — мин. деят. св. прич. м. р.

осмукал е производна форма на осмуча (мин. деят. св. прич. м. р.).