осмука

Речник на българския език

1. осмука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

осмука е производна форма на осмуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. осмука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

осмука е производна форма на осмуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).