осмислил

Речник на българския език

1. осмислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмислил е производна форма на осмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмислил — мин. деят. св. прич. м. р.

осмислил е производна форма на осмисля (мин. деят. св. прич. м. р.).