осмислели

Речник на българския език

1. осмислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осмислели е производна форма на осмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осмислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осмислели е производна форма на осмисля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).