осмивал съм

Речник на българския език

1. осмивал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осмивал съм е производна форма на осмивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. осмивал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осмивал съм е производна форма на осмивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. осмивал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осмивал съм е производна форма на осмивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).