осмивало

Речник на българския език

1. осмивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осмивало е производна форма на осмивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осмивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осмивало е производна форма на осмивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осмивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осмивало е производна форма на осмивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осмивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осмивало е производна форма на осмивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).