осмелявали

Речник на българския език

1. осмелявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осмелявали е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осмелявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осмелявали е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. осмелявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осмелявали е производна форма на осмелявам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. осмелявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осмелявали е производна форма на осмелявам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).