осмелявала

Речник на българския език

1. осмелявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмелявала е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмелявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмелявала е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. осмелявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

осмелявала е производна форма на осмелявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. осмелявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осмелявала е производна форма на осмелявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).