осмелявал

Речник на българския език

1. осмелявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмелявал е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмелявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмелявал е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осмелявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осмелявал е производна форма на осмелявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осмелявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осмелявал е производна форма на осмелявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).