ослушвало

Речник на българския език

1. ослушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослушвало е производна форма на ослушвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослушвало е производна форма на ослушвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ослушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ослушвало е производна форма на ослушвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ослушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ослушвало е производна форма на ослушвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).