ослоняло

Речник на българския език

1. ослоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослоняло е производна форма на ослоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ослоняло е производна форма на ослоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).