ослонило

Речник на българския език

1. ослонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослонило е производна форма на ослоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ослонило е производна форма на ослоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).