ослонили

Речник на българския език

1. ослонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ослонили е производна форма на ослоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ослонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ослонили е производна форма на ослоня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).