ослонила

Речник на българския език

1. ослонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ослонила е производна форма на ослоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ослонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ослонила е производна форма на ослоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).