ослонил
1.
ослонил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ослонил
е производна форма
на ослоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ослонил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ослонил
е производна форма
на ослоня (мин. деят. св. прич. м. р.).