ослонил

Речник на българския език

1. ослонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослонил е производна форма на ослоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ослонил — мин. деят. св. прич. м. р.

ослонил е производна форма на ослоня (мин. деят. св. прич. м. р.).