ослонели

Речник на българския език

1. ослонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ослонели е производна форма на ослоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ослонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ослонели е производна форма на ослоня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).