ослепявало

Речник на българския език

1. ослепявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепявало е производна форма на ослепявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослепявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепявало е производна форма на ослепявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ослепявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ослепявало е производна форма на ослепявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ослепявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ослепявало е производна форма на ослепявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).