ослепявал

Речник на българския език

1. ослепявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослепявал е производна форма на ослепявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ослепявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослепявал е производна форма на ослепявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ослепявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ослепявал е производна форма на ослепявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ослепявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ослепявал е производна форма на ослепявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).