ослепило

Речник на българския език

1. ослепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепило е производна форма на ослепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ослепило е производна форма на ослепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).