ослепила

Речник на българския език

1. ослепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ослепила е производна форма на ослепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ослепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ослепила е производна форма на ослепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).