ослепи

Речник на българския език

1. ослепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ослепи е производна форма на ослепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ослепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ослепи е производна форма на ослепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ослепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ослепи е производна форма на ослепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ослепи — повелително наклонение, ед. ч.

ослепи е производна форма на ослепя (повелително наклонение, ед. ч.).