ослепели

Речник на българския език

1. ослепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ослепели е производна форма на ослепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ослепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ослепели е производна форма на ослепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. ослепели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ослепели е производна форма на ослепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. ослепели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ослепели е производна форма на ослепея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).