ослепеело

Речник на българския език

1. ослепеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепеело е производна форма на ослепея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослепеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ослепеело е производна форма на ослепея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).