ослепеел

Речник на българския език

1. ослепеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослепеел е производна форма на ослепея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ослепеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ослепеел е производна форма на ослепея (мин. деят. несв. прич. м. р.).