осланявал си

Речник на българския език

1. осланявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осланявал си е производна форма на осланявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осланявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осланявал си е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. осланявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осланявал си е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).