осланявал е

Речник на българския език

1. осланявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланявал е е производна форма на осланявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осланявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланявал е е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осланявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланявал е е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).