осланявало си

Речник на българския език

1. осланявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

осланявало си е производна форма на осланявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. осланявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

осланявало си е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. осланявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

осланявало си е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).