осланявала

Речник на българския език

1. осланявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осланявала е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осланявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осланявала е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. осланявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

осланявала е производна форма на осланявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. осланявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осланявала е производна форма на осланявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).