осланявал

Речник на българския език

1. осланявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланявал е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осланявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланявал е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осланявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осланявал е производна форма на осланявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осланявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осланявал е производна форма на осланявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).