осланила

Речник на българския език

1. осланила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осланила е производна форма на осланя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осланила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осланила е производна форма на осланя (мин. деят. св. прич. ж. р.).