ослабел

Речник на българския език

1. ослабел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослабел е производна форма на ослабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ослабел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ослабел е производна форма на ослабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).