оскърбяло

Речник на българския език

1. оскърбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскърбяло е производна форма на оскърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскърбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оскърбяло е производна форма на оскърбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).