оскърбял

Речник на българския език

1. оскърбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскърбял е производна форма на оскърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскърбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оскърбял е производна форма на оскърбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).