оскърбели

Речник на българския език

1. оскърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оскърбели е производна форма на оскърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оскърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оскърбели е производна форма на оскърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).